Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Бяха 1 040 или нещо подобно, повече или по-малко. При всички случаи бяха над 1000. Това беше последната партида. Постоянно има толкова много. Обикновено отнема много време, има толкова много снимки. Не мисля, че се оплаквам от работата. Мога да снимам по цял ден. Никога не бих се отегчила, ако мога да откривам нещо ново и красиво. И има много часове, когато мога да си позволя да изляза и да снимам, много, много часове, и да се върна с много, много стотици или дори повече от хиляди снимки. Но невинаги имам време за това. Затова, когато понякога успея да изляза и да снимам, тези снимки стигат за всеки ден и за дълго, дълго време, докато събера следващата партида, която да им дам. Обикновено смесват старите с новите. Затова никога не бихте могли да знаете къде съм правила тези снимки. И дори да сте с мен, може да ги пропуснете, на земята или по дърветата. Просто имам много набито око, защото ги обичам. Обичам дърветата, цветята, дори тревните цветя – толкова мънички, мънички. Може би само един милиметър, нещо като тревни цветчета, но когато ги заснема с фотоапарата си и се върна вкъщи да обработя снимките, о, те стават красиви и прекрасни, прекрасни, прекрасни. Стават по-видими, разбира се. Красотата вече е там, просто се вижда по-добре на екрана. А обработката също ми отнема много, много часове за всяка партида. Всяка партида може да бъде от 100, повече или по-малко, или 200 снимки. И отнема много време. Всеки ден обработвам по малко. Не се занимавам професионално с фотография. Казах ви също, че съм много разочарована, защото фотоапаратът е великолепен, когато показва снимката. Но когато ги прехвърля на компютър, а после на друг, изглежда съвсем различно. И много пъти дори не я разпознавам. Цветът е напълно различен. Остават едва 30% от истинския цвят на снимката. Затова понякога чувствам, че губя толкова много време, но не мога иначе. Просто искам да покажа на хората колко красива е природата и че заслужава да бъде съхранена. Това е моята идея, освен че обичам природата и обичам красотата в природата, с природата и от природата, на природата. Слава БОГУ, имам няколко талантливи редактори, които помагат да се възстанови част от красотата, която иначе би се загубила заради несъвършената програма на компютъра. Пробваме различни компютри. Може би някой ден ще имаме такъв, който да може да възпроизведе напълно снимките, които усърдно правя. Благодаря на дърветата и цветята и се прибирам у дома, където прилежно ги обработвам, за да им отдам справедливостта, която заслужават, и да изразя на глас чрез своя обектив, че природата е наистина, наистина прекрасна. Те могат да се покажат такива, каквито са, в истинските си цветове, когато ги обичаш с фотоапарата си. Винаги ги възхвалявам: „О, вие сте красиви, красиви. Благодаря на БОГ, че ви пази и ви прави толкова красиви. И ви благодаря, че ми позволявате да ви направя безсмъртни от екрана на моята ТВ.“ И те са много щастливи. Ако се вгледате, ще видите, че повечето мои снимки имат душа. Сякаш се облягат една на друга, разговарят помежду си, държат се за ръце, утешават се или искат да се прегърнат, докосвайки се по някакъв начин. Виждам го постоянно. Надявам се да се вгледате внимателно и да разчетете езика им през обектива, за да се радвате повече, докато ги гледате и да цените повече това, което БОГ е сътворил за нас. Моля ви, не унищожавайте повече дивите животни, дивите гори, дивата природа, а ги съхранявайте, пазете ги, грижете се за тях, за да могат да донесат повече щастие и здраве и чудеса в живота ви. Затова обичам да снимам природата. Обичам и всичко останало, но не мога да се занимавам с твърде много неща. Знаете, имаме ограничено време в живота си, във всеки ден, а имам толкова много неща за вършене. Макар да имам помощници, понякога много от тях също се нуждаят от помощ, от семейна утеха или подкрепа в трудни моменти. Така че и аз съм доста заета, като всеки обикновен човек, грижа се за семейството и приятелите, и кучетата-, и птиците-хора, макар и от разстояние. Поддържаме жива връзката на любовта. И винаги усещам, че те са с мен. Чувствам се близка до тях, сякаш изобщо не съм сама, дори и да не ги виждам. И разговарям с тях много, почти през цялото време, вътрешно и външно, за да знаят, че не са пренебрегнати, или необичани, или изоставени, нищо подобно. Грижа се да имат всичко необходимо – храна, лекарства, когато е нужно, и всички удобства в собствения им дом. Имат собствена стая. Имат и клетка, в която могат да влязат, когато търсят усещане за уют и сигурност. За зимата имат топли одеяла, за лятото имат охлаждащи, а освен това разполагат с достатъчно прохлада, благодарение на съвременните технологии като климатици и вентилатори. Така усещат полъха на вятъра, както сред природата. И могат да се разхождат със своите придружители. Могат да си почиват на тревата или да се разхождат покрай дърветата, сред дърветата и във високата трева, което много им харесва. Ако имате възможност да извеждате от време на време вашето куче-човек извън апартамента, в парка или в гората, моля, правете го. Но се погрижете и двамата да сте в безопасност. Може би е добре да носите малка пръчка, в случай че се появи някое голямо диво животно-човек, и просто да го възпрете с пръчката. Не го удряйте. Просто носете пръчка и я размахайте, и то ще разбере. Вероятно ще се уплаши или поне ще се отдръпне и ще ви остави на мира ‒ вас и вашите кучета-хора. Ако можете, по-добре отидете с още един или двама от семейството или с приятели. Ходете там, където е безопасно. И не забравяйте, че вашите животни-хора идват предимно от природата, от дивата природа. Затова не ги предизвиквайте, докато вече не могат да издържат. Бъдете нежни, бъдете твърди, бъдете любящи, бъдете добри и се съобразявайте с техните чувства и с тяхната психическа или физическа природа. Те не са напълно човешки същества, каквито смятате, че трябва да бъдат, но ще ви обичат до края на света. Никой няма да ви обича повече от вашите кучета-, котки-, птици-, патици-, пуйки- гъски-хора, или диви лебеди-хора, с които сте се сприятелили. Всички те ще побързат да дойдат при вас, когато се приберете у дома. Дори кравите-хора. Един човек разказваше, че осем години не бил виждал кравата-човек, която обичал да посещава в този център. След осем години не вярвал, че тя ще го помни. Но когато отишъл, кравата-човек се затичала към него и силно притиснала глава в посетителя. Не се били виждали осем години. Затичала се и притиснала глава в гърдите му, защото го познала и била много щастлива да го види. Много животни-хора са така. Ако сте близки с тях и ги обичате, те никога няма да ви забравят. И знаете ли, ако децата ви обичат кучета-хора, кучетата-хора понякога могат да бъдат много непредсказуеми. Ако видят нещо или чуят нещо, което е опасно за детето или за вас, може да се изтръгнат от повода в ръката ви и да се втурнат натам. Това може да стане много внезапно и може да нямате достатъчно време да реагирате, и да паднете и да се нараните. По същия начин трябва винаги да се грижите децата ви да са с вас и да им давате да държат повода на кучето-човек само за кратко, като вие винаги сте до тях. Никога не оставяйте детето си само с кучето-човек, дори и то да изглежда много кротко, опитомено и много надеждно. Но никога не знаете какво може да направи едно куче-човек. Никога не знаете и какво може да ви сполети. Кучето-човек го вижда, знае го и го чува, още преди да сте го осъзнали. И може мигновено да скочи, за да ви защити. Дори някои невидими същества, като призраци и други такива, кучетата-хора могат да ги видят, а вие – не. И ако тези призраци искат да минат близо до вас и да ви навредят по някакъв начин, кучето-човек ще лае неистово и ще се откъсне, ще избяга от повода ви, от ръката ви. Вие може да не виждате нищо, но то вижда всичко. Кучето-човек вижда всичко, затова, моля ви, не го наказвайте и не му се карайте. Защо се отскубва от вас и лае толкова силно, а сякаш няма нищо? Ако имате време и обичате кучетата-хора, трябва да научите малко повече как да тренирате кучето-човек, как да го храните. Има много храни, които са отровни за тях, например. Обяснете го на децата си. Нека децата ви знаят, за да не ги отровят без да искат. Да се върнем към Крал Сай… Крал Сай каза, че хората трябва да практикуват Куан Ин Медитацията (върху вътрешните Небесни Светлина и Звук), за да има траен мир. Разбира се, той има предвид поне отвъд този свят. Но след като чух това, след като чух второто Му обяснение, не се почувствах щастлива. Първо мислех, че можем да практикуваме Медитацията Куан Ин и да посвещаваме по няколко часа за света, но крал Сай каза, че това не е достатъчно за всички. Това донякъде може да помогне за умиротворяването на света, но не и на всеки човек, който не я практикува. Може да помогне на роднините, приятелите и близките на практикуващия Куан Ин, но не и на целия свят, защото всъщност колко хора практикуват Куан Ин Медитацията (върху вътрешните Небесни Светлина и Звук)? Това ме натъжи. Помислих си го, а после Му казах, че дори просто ги съветвам да се хранят вегански, за да не трупат карма от убиване и самите те да не бъдат убити по толкова болезнен начин. Само това, а те не можаха да го направят. Ако целият свят стане вегански, тогава ще имаме мир, поне в този живот и в този свят. А ако всички следват и практикуват Метода Куан Ин - о, Боже мой, ще имаме Рай веднага. Защото всички мои така наречени ученици, учениците на БОГ, знаят това и безкрайно ми благодарят, че съм превърнала техния живот в Небесен живот. Но как да убедя целия свят, който от незапомнени времена е толкова дълбоко отровен и вече толкова болен умствено, физически, емоционално, психически и духовно? Бях много тъжна и си мислех: „О, добре, вероятно никога няма да имаме траен мир. Може би един ден мир тук, после на следващия няма мир на друго място.“ Оттогава сме свидетели на това. Поне в този живот, или можем да прочетем в историята или да видим в документалните филми, че хората никога истински не са се научили да живеят в мир помежду си. Винаги има война – по всякаква причина или без никаква причина. Затова си мислех, че горките ми ученици медитират толкова много, прекарват цялото си време в това. Макар напоследък много животни- хора да идват при мен често, много повече от обикновено, аз не ги питам. Но днес попитах: „Кой ти каза това? Кой ти каза за мира и ми предаде да не се тревожа?“ Тя каза, че един брат ѝ го е казал. Попитах: „Кой брат? В групата ми има толкова много братя и сестри. Кой от тях?“ Тя каза: „Не, един брат от Небесата.“ Вероятно е брат-птица, който е напуснал този свят, но сега е на Небесата и те все още поддържат връзка помежду си. Photo Caption: „Бъди доволен с това, с което те благославя животът“
